Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Час за разкаяние и прошка

Трошат се часовете
по скалистия сипей на времето.
Червеят на преходността
с ярост гризе корена
на поникналия в мен живот.
Мога ли да се спася?
Да се съпротивлявам,
е все едно да тръгна
срещу освирепяла река...

...Душата ми носталгично полита
в бездната на спомена
и обсебена от еуфория
забравя за сблъсъка с реалността,
а той е само на една мисъл разстояние...

...От сипея се отронва нов час-
Час за Разкаяние!

Разкайвам се Господи!
Ще ми простиш ли,че се привързах към мига,
че пожелах да уловя времето,
че изтисках емоциите си като лимонова кора
и не спрях , дори когато прокървиха.

Разкайвам се Господи!

Ако пусна спомените да си отидат,
ще стана ли по-лека?
Ще се превърна ли в безсмъртно създание
(най-съкровената мечта на човека),
или за пореден път ще се разбия
в представата си за любовта?...
...Тогава ще ми простиш ли Господи?
Защото ако ти се разкаеш,
че си ме създал за да умра-
аз няма да се замислям....:
ЩЕ ТИ ПРОСТЯ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар