Час за разкаяние и прошка

Трошат се часовете
по скалистия сипей на времето.
Червеят на преходността
с ярост гризе корена
на поникналия в мен живот.
Мога ли да се спася?
Да се съпротивлявам,
е все едно да тръгна
срещу освирепяла река...

...Душата ми носталгично полита
в бездната на спомена
и обсебена от еуфория
забравя за сблъсъка с реалността,
а той е само на една мисъл разстояние...

...От сипея се отронва нов час-
Час за Разкаяние!

Разкайвам се Господи!
Ще ми простиш ли,че се привързах към мига,
че пожелах да уловя времето,
че изтисках емоциите си като лимонова кора
и не спрях , дори когато прокървиха.

Разкайвам се Господи!

Ако пусна спомените да си отидат,
ще стана ли по-лека?
Ще се превърна ли в безсмъртно създание
(най-съкровената мечта на човека),
или за пореден път ще се разбия
в представата си за любовта?...
...Тогава ще ми простиш ли Господи?
Защото ако ти се разкаеш,
че си ме създал за да умра-
аз няма да се замислям....:
ЩЕ ТИ ПРОСТЯ!