Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.


Очите й-две пясъчни пустини,
светкавици във нощното небе.
Древни тайни в дълбините спотаили-
Лилитски пламък във рубинено сърце.
Хиляда пъти са разпалвали пожари.
Хиляда пъти са изгаряли от страст.
Хиляда устни са мечтали любовта им.
Едни единствени я разпнаха на кръст.
Един единствен същността й разшифрова.
Не влезе с взлом!Сама го пусна тя!
Рубинът от гърдите си му даде,
и сгушена в мечтите си заспа.

Очите му-две сивкави небета,
стоманен блясък на притихнало море-
се впиха в нея-жадни остриета,
сърцето и разрязаха на две
и варварски разкъсаха душата й.
С една целувка всичко й отне.

Тогава цялата във черно се облече.
Гневът избухна в демоничната й кръв.
Прокле го нея да сънува всяка вечер.
Светкавици не спряха да валят.
Залязоха слънца и хоризонти,
избухна огън и кълба отровен дим,
Там някъде, в пустинята затрупан
остана да лежи червен рубин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар