Рубинено сърце

Очите й-две пясъчни пустини,
светкавици във нощното небе.
Древни тайни в дълбините спотаили-
Лилитски пламък във рубинено сърце.
Хиляда пъти са разпалвали пожари.
Хиляда пъти са изгаряли от страст.
Хиляда устни са мечтали любовта им.
Едни единствени я разпнаха на кръст.
Един единствен същността й разшифрова.
Не влезе с взлом!Сама го пусна тя!
Рубинът от гърдите си му даде,
и сгушена в мечтите си заспа.

Очите му-две сивкави небета,
стоманен блясък на притихнало море-
се впиха в нея-жадни остриета,
сърцето и разрязаха на две
и варварски разкъсаха душата й.
С една целувка всичко й отне.

Тогава цялата във черно се облече.
Гневът избухна в демоничната й кръв.
Прокле го нея да сънува всяка вечер.
Светкавици не спряха да валят.
Залязоха слънца и хоризонти,
избухна огън и кълба отровен дим,
Там някъде, в пустинята затрупан
остана да лежи червен рубин.