Нахлува в тихия ми сън,
усмихнат пролетният вятър.
Закача ме с камбанен звън,
погалва бузата ми плахо
и лекичко като перце ,
понася ме към синевата.
Протягам длани над света.
Целувам слънцето прекрасно,
докосвам птичите крила.
Прегръщам небосвода ясен,
за да открия нейде мир,
там-дето няма глас земята,
а е безкрайна райска шир
(така жадувана, позната).
В нея ангели танцуват
под звуците на звездна песен.
Дъги и светове рисуват.
Отварят в мене рай небесен.
В очите ми блести Луната.
Светът е приказен и светъл.
Оставам Там за да възкръстна
във изгрев нов със цвят на есен.
Светът е приказен и светъл.
Оставам Там за да възкръстна
във изгрев нов със цвят на есен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар