Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 1 януари 2009 г.


Пред буря винаги е най-тихо...


Обърках ли те достатъчно?

Нека!

Взе ме за утъпкана пътека

и си помисли,че без много усилия

ще те отведа право на върха...

Не ме познаваш!

По-студена съм от планинско езеро.

Сърцето ми е почти ледено,

а сезоните в мен се менят за секунди.

Всички пътеки ,които знам

са тесни и стръмни,

посипани с омагьосани камъчета.

Прободат ли обиграната ти душата,

с теб е свършено-

ще усъмнеш влюбен.

Идва лош час!Тръгвай!

Тази тишина не е покана...

Нощта ме предразполага

да съм безпощадна...

даже когато се усмихвам...

Пред буря винаги е най-тихо...



Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)