Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 1 януари 2009 г.



Не се оглеждай в мен

Измамна съм като очи на циганака.
Не се оглеждай в мен!Ще се изгубиш!
Душата ми е хаос,не материя-
дадеш ли й се-цял ще те погълне.
Не съм усмихнат ангел!
Нямам съвест!
За чувствата ти пет пари не давам!
Ще те целувам докато изпаднеш в унес,
но никога докрай не ще оставам.
Сърцето ти със зъби ще разкъсам
и дяволска отрова ще му влея:
да страдаш,да ме искаш,да ме търсиш.
Ще съм обсесия,съблазън,фикс идея.
Коварна и жестока като мисъл,
внезапно в твоя свят ще се завръщам.
Не се оглеждай в мене!Няма смисъл!
Каквото даде- по хиляда днес ти връщам.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)