Не влагай вярата си
във несъществуващ смисъл.
Една мечта, сам, на шега си измисли
и после,щом превърнеш я във истина,
с приятел верен радостта си сподели.
Строшиш ли рамките
на тесните си възгледи,
дори и смешен да си в нечии очи,
не ще поискаш
да се върнеш при разумното-
с едничка мисъл ще отваряш сто врати,
защото вярата ще бъде твоето оръжие
(най-финият кристал на мисълта).
Докато другите те обвиняват във безумие
ти ще прескачаш сам поредната стена,
и твоята душа ще бъде силната
освободена от затвора на ума,
мечтата ти ще разцъфти постигната...
Повярвай си и нека твой да е светът!
Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар