Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 27 януари 2009 г.

Оптимистично...(за вярата)

Не влагай вярата си
във несъществуващ смисъл.
Една мечта, сам, на шега си измисли
и после,щом превърнеш я във истина,
с приятел верен радостта си сподели.
Строшиш ли рамките
на тесните си възгледи,
дори и смешен да си в нечии очи,
не ще поискаш
да се върнеш при разумното-
с едничка мисъл ще отваряш сто врати,
защото вярата ще бъде твоето оръжие
(най-финият кристал на мисълта).
Докато другите те обвиняват във безумие
ти ще прескачаш сам поредната стена,
и твоята душа ще бъде силната
освободена от затвора на ума,
мечтата ти ще разцъфти постигната...
Повярвай си и нека твой да е светът!

Няма коментари:

Публикуване на коментар