Тъгата и снегът

Когато тишината се промъкне

между редовете,

а думите се сгушат на топло

под януарския сняг,

душата ми се събува боса

и започва да танцува

най-невероятния снежинков валс,

който някога съм виждала.

Облечена в снежнобели мисли

Тъгата сяда усмихната

на някоя пейка в притихналия парк

и вместо да се се самоизписва

в куп намачкани листи,

захвърля химикала

и с голите си пръсти

започва да рисува сърца.

Косите й светят –

целите в снежен брокат,

а уличните котки мъркат

с блаженство в краката й.

Какъв свят!!!

Толкова много красота

и толкова много любов,

само заради един сняг...