Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 4 януари 2009 г.

Тъгата и снегът


Когато тишината се промъкне

между редовете,

а думите се сгушат на топло

под януарския сняг,

душата ми се събува боса

и започва да танцува

най-невероятния снежинков валс,

който някога съм виждала.

Облечена в снежнобели мисли

Тъгата сяда усмихната

на някоя пейка в притихналия парк

и вместо да се се самоизписва

в куп намачкани листи,

захвърля химикала

и с голите си пръсти

започва да рисува сърца.

Косите й светят –

целите в снежен брокат,

а уличните котки мъркат

с блаженство в краката й.

Какъв свят!!!

Толкова много красота

и толкова много любов,

само заради един сняг...


Няма коментари:

Публикуване на коментар