Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 27 януари 2009 г.

Да откъснеш цвете,да отвориш рана

Gentiana & Катето

Седем дни и седем нощи
сплиташ ми ги на венец
с пасифлори.Искам още
пръстче вързано с конец....
да ми спомня, че поисках
само с тебе да горя-
съчки в клада.
Стискам риска
в гола, кървава ръка.
Във поле от ветреници
гоним се-душа с душа.
Две еднакво волни птици,
влюбени в една мечта.
Непокорни,вироглави
като огън и вода,
но създадени за обич,
нищо че гори кръвта.
Тя е с цвят на буен огън,
див цинобър в ален мак.
Да съм кротка аз не мога
и във теб се впивам пак.
Ти ме искаш, и отблъскваш,
нощем в сън пред теб стоя,
като цвете си откъсваш
мойта щурава душа.
И пропадаш,и се губиш
в бездна с дъх на нежна плът,
и ме молиш да поръся
с орхидеи твоя път,
та когато утро срещнеш
и поемеш по света,
във сърцето си да носиш
късче цвят от любовта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар