Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Защо

Страх те е!
За кой ли път, така – от страх умираш?
За кой ли път душата си убиваш?
Година след година, ден след ден…
Страх те е! –
да бъдеш друг, различен;
да бъдеш себе си – наивен, риторичен,
щастлив и можещ,
търсещ и смирен.
Нима нечуваш тътена на времето
с далечната му глуха монотонност?
Мълчиш в пространството,
поробвайки се с бремето
на сляп удавник в океан от безисходност.
Човече! В тебе нищо ли не трепва,
Не плаче ли сърцето ти за подвиг?
Секундата живот не те ли сепва?…
…или от страх ще пропилееш
своя миг?…
Измислен страх! Изкуствена фасада!
Изфабрикуван от нещастници живот!
Ограбен свят! На заем взета вяра!
Година след година, ден след ден!
А ти по тоя път-нелеп, безсмислен,
изтриваш своя смисъл отвратен.
Защо? Защо? – те питам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар