Защо

Страх те е!
За кой ли път, така – от страх умираш?
За кой ли път душата си убиваш?
Година след година, ден след ден…
Страх те е! –
да бъдеш друг, различен;
да бъдеш себе си – наивен, риторичен,
щастлив и можещ,
търсещ и смирен.
Нима нечуваш тътена на времето
с далечната му глуха монотонност?
Мълчиш в пространството,
поробвайки се с бремето
на сляп удавник в океан от безисходност.
Човече! В тебе нищо ли не трепва,
Не плаче ли сърцето ти за подвиг?
Секундата живот не те ли сепва?…
…или от страх ще пропилееш
своя миг?…
Измислен страх! Изкуствена фасада!
Изфабрикуван от нещастници живот!
Ограбен свят! На заем взета вяра!
Година след година, ден след ден!
А ти по тоя път-нелеп, безсмислен,
изтриваш своя смисъл отвратен.
Защо? Защо? – те питам.